In Bulgarian. Ами, като нямам какво друго да дам тук, ще сложа първото и последното петостишие от всяка от книжките, в техния ред на публикуване. | |
* * * |
Е_й хора, туй ми'й новата идея, |
Г_олям е кеф, затуй ще я възпея. |
А_ми че да, това е акростих |
Т_акъв един, егати, казал бих, |
И_ плюс туй лимрична е епопея. |
... |
* * * |
Е_й хора, толкоз, стигнах веч' стотарката, |
Г_айлето свърши, чеша си "шишарката". |
А_мбицията своя аз постигнах, |
Т_оку седемдесет като достигнах. |
И_ нийде не работих с баданарката! |
| —- |
* * * |
О_баче аз съм търсещ индивид. |
Б_лестя със стих до пето-пръстка сведен. |
А_ ще рече туй, първи ред с последен |
Ч_етално стягат терца, и се гледа |
Е_снафският живот да е разбит. |
... | |
* * * |
О_баче, люде, толкоз стига, а? |
Б_ая озорих се с таз' епопея, |
А_ми цял, бутнах, /катехизис/ в нея, |
Ч_е 'ко-н' съм аз, то кой да ви огрее? |
Е_, сбогом, и дерзайте, умнат'а! |
| —- |
* * * |
К_огато бях по-млад с пейсет години |
У_мирах нови мацки да си търся, |
Р_омани нямах, както ми се чини, |
В_ръхлитах ги сал дор' да ги забърша, |
И_ нови търсех седмица щом мине. |
... | |
* * * |
К_оет' направил се прощавам с вас. |
У_х, ама се озорих доста яко. |
Р_азвличах се донейде, смях се с глас, |
/В_аятелствах/, ала, да-н' каже някой: |
И_зкукуригал, догорял кат' фас. |
| —- |
* * * |
Веднъж, разхождайки се по една поляна, |
ама съвсем добре от слънцето огряна, |
съдбата, дет' е в триковете обиграна, |
скрои ми номер: скъса ми се ... гайката! |
"Тюх!", рекох си, "'Ми да ù ___ [погрèба ?] майката!". |
... | |
* * * |
А пък за да не ми се къса джуфката, |
с коят' отгоре връзвам си обувката, |
та да я псувам яко, без преструвката, |
то и не нося аз такива с връзки, |
тъй ч'е, когат' е зле, бъдете дръзки! |
| —- |
* * * |
Какво е любовта? 'Ми заслепление, |
свръхчувственост и порив, екзалтация, |
пристрастно изкривено отношение, |
изключващо нормална информация — |
какт' на конете слагат им капаци, а? |
... | |
* * * |
Обаче, господа, с туй казвам: àмен! |
И нека мойте думи като камень |
в земята тупнат, да ни станат знаме, |
щот' стига вече е човека мамен |
добър кога'й, а обществото — гамен! |
||