На върха на скалата, надвиснала над морето, растеше дъбово дърво, което беше на 365 години. Мухите еднодневки, малки същества, които живееха едва един ден, не можеха да проумеят тази възраст. Дъбът спеше само зимно време. През останалото време будуваше. Тази година, както всяка предходна, листата му започнаха да капят наесен. Той осъзнаваше, че ще заспи за последен път. Приказката е в превод на именития ни писател и преводач Светослав Минков.