Имало едно време една порцеланова овчарка и един порцеланов коминочистач, които стояли един до друг на масичката под огледалото. Тъй ги бяха поставили, тъй си стояха двамата. И както си стояха — сгодиха се. Те бяха точно един за друг: и двамата млади, и двамата от еднакъв порцелан, и двамата еднакво трошливи. Само че една друга кукла, направена също от порцелан, твърдяла, че е дядото на малката овчарка. Дядото настоявал овчарката да се ожени за главния командир генерал, гравиран на скрина... Приказката е в превод на именития ни писател и преводач Светослав Минков.