Автор: Ник Броадхърст
Илюстратор: Md Хазиб Узаман
Капитан Куро се събуди в разрушения си космически кораб. изтичаше въздух. нямаше и следа от приятеля и джарън. куро се втурна към алеята за бягство и зададе курс към земята.
След час, Куро Мина Луната. тя беше марсианска фийлъп и се чувстваше тъжна, като да плаче. беше сам- сама.

След час, Куро мина Луната. Тя беше Марсианска фийлъп и се чувстваше тъжна, като да плаче. Беше сам- сама.
Алеята й за бягство се спусна надолу през облаците и заседна на едно дърво.
Куро погледна навън към люлеещите се страшни големи и зелени неща. Преглъщайки, тя отвори вратата бавно.

Някакво същество изпищя и скочи във въздуха, плашейки я.
Какадуто се засмя, "Аз съм Фобон. Това е моето дърво."
"Дърво е твоят дом?" попита Куро.

Фобон кимна. "Не си от тук, нали?"
"Не." Тя посочи към небето.
Фобон погледна нагоре. "Това е дълъг път. Как така можеш да говориш на моят език?"

Куро се усмихна. "Чувам мислите ти и мога да отговоря с мисъл. На Марс му казваме тих говор."
Фобон кимна и отлетя.