Срещата между дзен-философията и квантовата физика не е просто любопитно сближаване на Изтока и Запада, на духовността и науката. Напротив, това е възможност за задълбочен диалог между два светогледа, които, макар и родени в коренно различни условия, са поставили под въпрос, всеки по свой начин, едни и същи фундаментални въпроси за реалността, възприятието и съзнанието.

Дзен монахът се разхожда в градините на Киото. Физикът се скита неспокоен из лабораториите на Женева. И двамата търсят отговори, и двамата приемат мистерията. През XIII в. майстор Ейхей Доген пише в своя "Shōbōgenzō", че "Пътят е съвършен в основата си и прониква в цялото. Но кой го разпознава?" Няколко века по-късно Нилс Бор, един от създателите на квантовата физика, заявява: "Който не е изненадан от квантовата теория, той не я е разбрал истински." В тези две изречения се откроява еднаква актуалност: реалността никога не е такава, каквато изглежда на пръв поглед. Привидностите предават, а истината е скрита под булото на обичая.

Дзен философията развива изкуството на парадокса. Нейните коан разбиват обичайната логика и откриват проблясъци на тишината. Квантовата физика говори на езика на експериментите, които противоречат на здравия разум. През 1927 г. в Солвей, Айнщайн предизвиква Бор: "Бог не играе на зарове с Вселената". Но реалността отговаря с непредсказуемостта на частиците, с мистерията на наблюдателя, който променя наблюдавания свят. Лабораториите се превръщат в храмове, а медитацията прилича на пътешествие в невидимото.

Има тънка нишка, която свързва през вековете и културите дзен манастира и научната лаборатория. И двете празнуват несигурността. И двете поставят под въпрос догмите. Дзен приканва да се откажем от думите и да живеем чрез пряк опит. Квантовата физика разобличава закостенялостта на категориите и показва, че атомът, времето и дори пространството не са абсолютни, а се оказват променливи и относителни.

Хайзенберг, бащата на принципа на неопределеността, намира утеха в ориенталските четива. Шрьодингер чете индийските Упанишади и размишлява върху понятието за единство. Физикът Фритьоф Капра, който през 70-те години пътува между Индия и Америка, пише "Дао на физиката" и разказва за космически танц, който обхваща частици и медитатори, учени и монаси.

Днес диалогът не се ограничава само до книгите. Дзен храмовете на Запад приемат учени, които се оттеглят. Граничните лаборатории канят философи и медитатори. В Женева, в ЦЕРН, въпросите за произхода на Вселената се преплитат с дилеми, напомнящи за дзен медитацията: кой наблюдава, кой е наблюдаван?

Това е историята на един мълчалив, но силен диалог. Това е историята на мъже и жени, които се осмелиха да мислят невидимото, да поставят под въпрос абсолютното и да приветстват несигурността. Дзен философията и квантовата физика, всяка по свой начин, са два ключа за отваряне на една и съща врата. Зад този праг празнотата не е отсъствие, а безкраен потенциал. Реалността не е една, а многобройна. Удивлението се превръща в метод, а простотата се разкрива като най-трудното от постиженията.