Квантовата физика без съмнение е една от най-интересните и противоречиви дисциплини на нашето време. Въпреки че мнозина са чували за нея, малцина наистина разбират колко революционна е тя. Има един аспект на квантовата физика, който рядко се обсъжда, страна, която много учени, привързани към материалистичния светоглед, предпочитат да игнорират или омаловажат: нейните метафизични последици.

Но какво е метафизика? Този термин, който често се свързва с нещо езотерично, всъщност има солидни корени в западната философия. За Аристотел "метафизика" означава изучаване на битието като такова, търсене на крайните причини на реалността. Следователно тя не е въпрос на абстрактна спекулация, а на фундаментални въпроси: какво представлява светът? Какво означава "да съществуваш"?

Днес квантовата физика ни принуждава да се върнем към тези въпроси в нов и зашеметяващ контекст.

В основата на квантовата физика стои едно изненадващо откритие: светът, наблюдаван в субатомни мащаби, не се държи така, както бихме очаквали. Субатомните частици - електрони, фотони и други фундаментални единици - сякаш живеят в непредсказуем танц, в който царят несигурност и вероятност. Основното уравнение на квантовата теория, уравнението на Шрьодингер, описва този танц като вълна от вероятности. Частиците, които си представяме като твърди тела, всъщност не са такива. Всяка частица има "вероятност" да съществува или по-скоро може потенциално да бъде в безкраен брой "наложени" състояния, но не и в определено състояние. Кога се променя тази ситуация?

Вероятностните вълни сякаш се "разпадат" в реалността, определена само когато се наблюдават. С други думи, това, което се случва в квантовия свят, зависи от намесата на наблюдател. Частицата се превръща в тяло само в резултат на наблюдение. Макс Планк, един от бащите на квантовата физика, осъзнава това от самото начало. През 1931 г. той заявява:

"Смятам съзнанието за фундаментално. Считам материята за производна на съзнанието."

Емблематичен експеримент в квантовата физика е този с двойния процеп. Представете си, че изстрелвате частици - като електрони - към екран с два процепа. Ако не наблюдавате какво се случва, частиците създават интерференчна картина, т.е. те се държат като насложени вълни. Но ако наблюдавате през кой процеп преминава всяка частица, моделът се променя: частиците се държат като твърди обекти и вече не са вълни.

Този експеримент, извършен за първи път от Томас Йънг през XIX в. и след това интерпретиран в квантов ключ, оставя човек без думи. Как едно наблюдение може да промени поведението на една частица?

Твърдението на научния материализъм, че наблюдателят играе роля в реалността, е не само еретично, но и заплаха за всички негови истини. Всъщност материалистическата наука разглежда Вселената като нещо отделно, "там някъде", независимо от всяко взаимодействие с живите същества. Идеята, че наблюдателят е неразделна част от квантовия процес, отваря вратата към дълбоко метафизични размисли: каква роля играе съзнанието във Вселената? Това връща съзнанието - присъствието на съзнателен наблюдател - в центъра на явлението.

Друго интригуващо следствие от квантовата физика е хипотезата за "многото светове". Според тази теория, предложена от Хю Еверет през 1957 г., при всяко квантово събитие Вселената се "раздвоява" на паралелни вселени. По този начин всички възможности се реализират, но в различни светове.

Ако тази теория е вярна - а тя все още е обект на интензивни дискусии - това би означавало, че съществуват безкрайно много паралелни вселени, във всяка от които животът ни следва различни пътища. Това внася ново измерение в метафизиката: каква е тогава нашата идентичност? Ако съществуват...