Като разсъждава върху необикновеното пресичане между квантовата физика и философията на науката, тази книга предлага задълбочен поглед върху актуална тема сред любителите на науката. Темата е как квантовото заплитане може да повлияе на такова сложно и неуловимо понятие като универсалното съзнание. Чрез едно пътуване, съчетаващо наука и метафизика, ще се опитаме да изградим визия за космоса като интегрирана и интелигентна система.

Квантовото заплитане представлява състояние, при което две или повече частици са толкова свързани помежду си, че състоянието на всяка частица не може да бъде описано независимо от състоянието на останалите, дори когато те са разделени на големи разстояния. Сякаш след като тези частици са взаимодействали, те образуват единно цяло, което надхвърля физическото разделение.

За да оценим значението му, нека разгледаме един емблематичен пример: представете си два електрона, които са били в контакт в миналото. След като се разделят и се разминат на милиони километри, ако единият от тях промени състоянието на спина си (фундаментално квантово свойство), другият електрон мигновено ще промени спина си по допълващ начин, въпреки огромното пространство, което ги разделя. Тази постоянна корелация не може да бъде обяснена с класическите познания по физика и принуждава учените да се изправят срещу странностите на квантовата механика.

Друг изключителен пример за квантово заплитане е експериментът с котката на Шрьодингер, измислен от австрийския физик Ервин Шрьодингер. В този парадокс котка, затворена в кутия, може да бъде едновременно жива и мъртва, докато наблюдател не отвори кутията и не забележи котката, принуждавайки я да колапсира вълновата функция на частиците. Този мисловен експеримент илюстрира как в квантовите системи състоянията могат да бъдат едновременни и да се наслагват: не е парадоксално, че котката е жива и мъртва едновременно. Това е шокираща концепция, която разбива ежедневните интуиции.

Какво общо има това с универсалното съзнание? Много известни изследователи и философи, от Дейвид Бом до Роджър Пенроуз, смятат, че квантовото заплитане може да даде ключ към скрито, дълбоко ниво на универсална свързаност. Всъщност, ако субатомните частици могат да останат свързани независимо от разстоянието, защо да не предположим, че същият принцип може да се прилага за целия космос, включително и за съзнанието? Може би, обединявайки квантовите концепции и философските спекулации, можем да се опитаме да погледнем към една вселена, която е не само взаимосвързана, но и самосъзнателна.

Някои смятат, че заплитането би могло да хвърли светлина върху явления, които понастоящем ни убягват - от телепатията до други парапсихологически феномени. Въпреки че тези хипотези все още са в сферата на непотвърдените теории, те подчертават стремежа на човека да разбере Вселената не само като сбор от отделни обекти, но и като интегрирана, интелигентна система.